За произхода на тази порода се знае малко и много. Трудно е да се каже къде в нейната история свършват фактите и започва легендата. Ако се поинтересувате, със сигурност някъде ще прочетете как французи занесли на британските острови котки Шартрьоз, които кръстосали с местни индивиди; в други източници историята се усложнява, намесвайки котки от древен Египет и развъждането им в Древен Рим. Смята се, че римляните са занесли свои котки на британските острови, по времето, когато последните са били част от Римската империя. В продължение на векове е протичал процес на селекция, в който определящ фактор е била естествената изолация на котешката популация. Каквато и да е истината, несъмнено британската котка е действително стара порода, чиито характерни черти са усъвършенствани и затвърдени през вековете. Стандартът за породата е утвърден преди повече от един век. Това е голямо предимство, особено пред породи, създадени сравнително скоро. Дългите години селекция и чистопородно развъждане са извадили на преден план всички желани черти в характера и физиката на британската котка и са свели до минимум недостатъците и генетичните дефекти, които са основен проблем на по-младите породи. Така, приютявайки синя котка вкъщи, вие сте сигурни какво да очаквате не само що се отнася до външност и характер, но и до здравословно състояние.
Британската котка е създание с впечатляваща осанка. С масивното си четвъртито тяло, здрави, не много дълги крайници и плавна безшумна походка, тя внушава усещане за овладяна сила. Ловец по природа, тя е създадена именно като „служебна“ котка за борба с плъховете. Това нейно качество е запазено и до днес. Британската котка обича и умее да ловува; затова е по-добре за не я събирате с птички, хамстери, зайци и морски свинчета – колкото и добре да обезопасите жилищата им, все пак животинките ще са подложени на огромен стрес. В домашна среда британската котка се забавлява, преследвайки натрапници, каквито са хлебарките и влизащите отвън насекоми, но не очаквайте да се хвърля и подскача след всяка мушичка. Британската котка си тежи на мястото и не счита за нужно да се занимава с дреболии; затова пък не се плаши от змии, склопендри и плъхове – дори последните да са от по-едрите; където и да живеете, домът ви ще е защитен от подобни „екстри“, щом в него се разхожда британска котка.
Всъщност британската синя котка по своеобразен начин допълва интериора вкъщи. Когато я види изтегната върху някоя мебел, на човек му се струва, че е създадена именно за това място и е неделима част от атмосферата на спокойствие и уют, които правят от жилището истински дом. С масивните си кръгли лапи, малките позакръглени уши, широкия прав нос и особено характерния лицев овал, британската котка изглежда като част от декорацията. Впечатлението се допълва от гъстата къса космена покривка със също гъст и равен подкосъм, които придават на британската котка вид на сладка плюшена играчка. А тя се и държи като такава. Децата не притесняват британските котки. Те любопитно се приближават към тях и спокойно се оставят да бъдат пипнати и погалени. Детският писък ги кара да избягат, защото не обичат резките и остри звуци, но често може да ги видите в близост до спящо дете – настанени на удобно за наблюдение място, те сякаш бдят на спокойствието на детския сън.
Друга уникална черта в характера на британската котка е способността ѝ да съжителства с други домашни любимци. Куче и британска котка в един дом не е нещо невероятно. Стига кучето да е добре възпитано, британецът ще се сприятели с него толкова бързо, че ще ви се струва, че са отрасли заедно. Снимки, на които британска котка спи върху голямо куче определено не са направени с фотообработка – това е сцена, която ние наблюдаваме на живо и то нерядко. Макар и доста териториялна, британската котка съжителства добре освен с куче, и със себеподобни. Разбира се, ако имате повече котки, в началото е нужен по-строг контрол; може дори да се наложи понякога да напомните кой е шефът, но веднъж установен, редът се поддържа лесно и задълго. Дори когато вкъщи пристигне малко коте, британската котка не само не крои планове да го ликвидира, но и след няколко дни го следва грижовно навсякъде, почиства го и го възпитава, запознавайки го с правилата на къщата. За любителите на котки това е наистина интересен феномен, защото котките от доста породи не търпят други котки и ги приемат за конкуренция – особено котенцата.
Макар и като цяло да се смятат за едри котки, представителите на породата всъщност показват изразен полов диморфизъм – женските индивиди са забележимо по-малки от мъжките както по размер, така и по тегло. Обичайно тегло за мъжките британски котки е приблизително между 4 и 8 кг, докато женските са по 3-4 кг и е възможно, но рядко да надвишат 5.
Съгласно установения стандарт британската котка може да бъде с няколко различни цвята на космената покривка. Разбира се, най-разпространен е синият (всъщност сивосин) цвят, затова е и често самата порода се нарича британска синя. Синьото може да има различни нюанси – един от най-предпочитаните е светлосиният. Освен син, в миналото се е допускал цветът да бъде още само бял или черен. В тези случаи е важно цветът да е равномерен, защото не се допуска окраска на петна, освен на определени места при малките котета – петната изчезват с напредване на възрастта. При британската бяла котка очите могат да бъдат в три различни разцветки – сини, оранжеви и разноцветни. Сините очи на бялата британска котка са тъмносини, а оранжевите – с цвят на мед или тъмнооранжеви. При всички варианти на цвета, не се допускат петна, нито кичурчета косми, обагрени в друг цвят, а самия косъм трябва също да е с плътен равномерен цвят по цялата си дължина.
В днешно време стандартът за британска котка е разширен и в него са включени като допустими още няколко разцветки на косъма: червен, сребрист, златист, крем и – съвсем отскоро канелен и светлобежов. Съвременният стандарт допуска и наличие на двуцветна космена покривка (биколор), а също така калърпойнт, таби и опушени нюанси. Някои котешки асоциации допускат и шоколадов и бледолилав, но не всички. Всички разцветни могат да имат и костенурков вариант.